ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Потребителското право представлява съвкупност от законови разпоредби, които регулират обществените отношения, възникващи във връзка с потребяването на стоки и услуги, и защитата на потребителите в рамките на тези отношения. Основният закон, който регулира тези обществени отношения на национално ниво и в който директно са въведени редица европейски директиви в областта на потребителското право, е Законът за защита на потребителите /ЗЗП/. Други важни нормативни актове в областта на потребителското право са: Закон за потребителския кредит, Закон за електронните съобщения, Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Закон за енергетиката, Закон за туризма, Закон за храните, Закон за техническите изисквания към продуктите и др.

Съгласно § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид факта, че потребителят е по-слабата страна в правоотношението “потребител – търговец” в нашето законодателство, както и в европейското законодателство, което е пряко приложимо в България (т. е. заинтересованата страна може директно да се позове на нормативен акт на ЕС, без да е необходимо въвеждането му в национален закон), са въведени множество правила и механизми за защита на потребителите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗП физическите лица в качеството си на потребители имат редица права, като най-основните са:

• право на информация за стоките и услугите;
• право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
• право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при, нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
• право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
• право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
• право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
• право на сдружаване с цел защита на интересите им;
• право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

Правата, предоставени на потребителите по ЗЗП, не могат да бъдат ограничавани, като всяка уговорка било между търговец и потребител, било между самите търговци, с която предварително се ограничават или изключват тези права, е недействителна. В чл. 3, ал. 2 от ЗЗП е въведен принципът, че отказът на потребителите от правата им по този закон е недействителен.

            В ЗЗП са уредени също така и редица задължения на търговците при осъществяване от тяхна страна на потребителски продажби на стоки и предоставяне на услуги. По силата на чл. 4 от ЗЗП преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, при които има определени специфики, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата:

• основните характеристики на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка;
• данни за търговеца, както и контакти за връзка с него; крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;
• условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби;
• наличието на законова гаранция и възможност за извънгаранционно обслужване и на търговски гаранции, ако такива са предоставени, както и условията по тях; срок на договора, респ. специфики при безсрочни договори;
• информация относно функционалност, вкл. приложимите мерки за техническа защита на цифровото съдържание;
• когато е приложимо, се посочва всяка съответна оперативна съвместимост на цифровото съдържание с някои видове хардуер и софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква, че са му известни;
• наличност на стоката или услугата; опасностите, свързани с обичайната употреба, използване или поддръжка на стоката или услугата;
• условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване;
• срока на годност на стоката – когато е приложимо.

Цялата тази информация следва да е неразделна част от договора, като при евентуален спор между потребителя и търговеца, тежестта на доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на задължителната информацията се носи от търговеца. Всяко неизпълнение на задължение по ЗЗП от страна на търговец, довело до нарушаване на права на потребител, е предпоставка за търсене на защита от страна на потребителя.

В ЗЗП са предвидени редица механизми за защита на правата на потребители. Освен общия исков ред пред съд за защита на нарушени права, потребителите разполагат с възможност за извънсъдебно уреждане на възникналия спор с търговеца чрез сезиране на сдруженията на потребителите, както и на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, която освен контролни правомощия за спазване на потребителските закони, респ. за правата на потребителите, разполага и с правомощието да предявява искове за колективна защита на потребителите /чл. 165, ал. 3, т. 3 от ЗЗП/. Производството пред КЗП, което се инициира от страна на заинтересованото лице чрез подаване на жалба/сигнал, има своите преимущества, тъй като е предпоставено от лесен достъп до регионалните звена на Комисията, не е свързано със заплащането предварителни разходи за предприемане на съответните действия от нейна страна, осъществява се в сравнително кратки срокове и КЗП има правомощия да налага съответните санкции на нарушителите при установяване на нарушението. С изменението на ЗЗП с ДВ, бр. 57 от 2015 г. е въведена възможност за създаването на органи за алтернативно разрешаване на национални и трансгранични потребителски спорове, което от своя страна представлява още една допълнителна гаранция за спазване на основните принципи в потребителското право.

Защитата на нарушени потребителски права пред съд се осъществява чрез предявяване на иск по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, като разпоредбата на чл. 113 от ГПК дава възможност искът на бъде предявен пред съответния съд по настоящ или постоянен адрес на потребителя. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ГПК договорът за избор на съд по искове на потребители поражда действие само е сключен след възникването на спора. Искът се разглежда по реда на Глава XXV от ГПК – Бързо производство, за което са характерни по-кратки срокове за извършване на съответните процесуални действия в рамките на съдебния процес и постановяване на съдебното решение по спора.

С оглед множеството възможни варианти за защита на нарушени потребителски права, които законодателството предоставя, потребителят е този, който избира най-подходящия вариант за защита според спецификите на съответния случай.