КАКВО ВКЛЮЧВА КЛАСИЧЕСКОТО БРАКОРАЗВОДНО ДЕЛО ПО СМИСЪЛА НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
В едно бракоразводно дело съпрузите могат да предявят или Брачен иск за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК или Брачен иск за развод по исков ред по чл. 49 ал. 1 от СК. Сравнително малко са в практиката образуваните брачни дела само с предявен класически брачен иск за развод. По честите варианти са за дела, по които брачният иск е съединен с някои или с всички от посочените други искове, а именно с : Иск по чл. 59 ал. 2 от СК относно местоживеенето на децата; Иск по чл. 59 ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетни и непълнолетни деца; Иск по чл. 59 ал. 3 от СК за определяне режим на лични отношения на децата с другия родител; Иск по чл. 59 ал. 2 от СК за определяне на първоначална издръжка на децата; Иск по чл. 145 от СК за определяне на издръжка на съпруг; Иск по чл. 53 от СК за фамилното име след развода; Иск по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище. В по-редки случаи брачният иск е съединен и с иск за уреждане на имуществените отношения между съпрузите в брачното дело.
Какво представлява брачният иск за развод по взаимно съгласие по чл. 50 от СК?
Разводът по взаимно съгласие е уреден в чл. 50 от СК, според който при изразено сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Непоколебимо означава, че решението на съпрузите за прекратяване на брака им да е изразено категорично и окончателно, а сериозно – да не е резултат от временно настроение и да е обмислено добре и задълбочено. Задължително условие при този иск за развод по взаимно съгласие е съпрузите да постигнат предварително съгласие, да подпишат и представят на съда споразумение по чл. 51 от СК, с което да уредят доброволно въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
В по-редки случаи брачният иск за развод по взаимно съгласие може да бъде съединен и с иск за уреждане на имуществените отношения между съпрузите в брачното дело. На практика се извършва делба на имуществото в брачното дело.
Какво представлява брачният иск за развод поради разстройство на брака?
Уреден е в чл. 49 ал.1 от СК, според който всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а това означава да се посочат подробни основания за развода – конкретни обективни и субективни причини, които са довели брачните отношения между съпрузите до дълбоко и непоправимо разстройство, което е непреодолимо и на практика бракът е изчерпан от съдържание. Съдът прекратява брака, само ако от събраните доказателства се убеди, че противоречията между съпрузите са непреодолими и бракът повече не може да съществува. Дълбоко разстройство е налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Във всички случаи съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Брачният иск за развод поради разстройство на брака може да се съедини и с искане на някой от съпрузите съдът с решението си да се произнесе и по въпроса относно вината за разстройството на брака.
При всяко положение на делото по брачния иск за развод поради разстройство на брака съпрузите могат да изложат пред съда писмено споразумение относно всички или някои от последиците на развода. В този случай се прилагат изискванията за споразумението по чл. 51 от СК. Съдът преминава от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие и утвърждава споразумението след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Когато е сезиран с иск по чл. 59 ал. 2 от СК относно местоживеенето на децата, съдът определя те да живеят при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Двата иска са взаимосвързани. Т.е. съдът първо се произнася по иска по чл. 59 ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетни и непълнолетни деца, като тук задължително се изслушва доклада на дирекция „Социално подпомагане“ и определящи са интересите на децата. Когато децата са малки в повечето случаи упражняването на родителските права се предоставят на майката, но има и изключения от правилото. Съдът решава въпросите след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите. Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като: осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; осъществяване на личните отношения на определено място; поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.
След което съдът се произнася и по иска по чл. 59 ал. 3 от СК за определяне режим на лични отношения на децата с другия родител. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
При иск по чл. 59 ал. 2 от СК за първоначална издръжка на децата с решението си съдът определя размерът на издръжката, така че да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Искът по чл. 145 от СК за определяне на издръжка на съпруг е сравнително рядко срещан в България. Уреден е в чл. 145 от СК, според който невиновният за развода съпруг има право на издръжка. Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения. Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
Иск по чл. 53 от СК за фамилното име след развода; След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Съпругата може да запази досегашното си фамилно име, но с изричното съгласие на мъжа.
Интересен е и искът по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода. При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, и ако сключи нов брак. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
Последици след развода
Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2 от СК. Това обаче не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Отмяна на даренията. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
Предимство на брачния договор. Разпоредбите на чл. 54-57 от СК се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.
