Име и Фамилия*

    Email*

    Телефон*

    Град*

    Вашето съобщение*

    *Задължителни полета

    Facebook

    Twitter

    Copyright 2019 .
    All Rights Reserved.

      Пон – Пет

    Офиси 9:00 – 18:00 

    Запишете си час.

    Меню

    ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

    Адвокатска Кантора Ненчо Рангелов > Всички Статии  > ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

    ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

    Според чл. 6 §1 от Европейската конвенция за правата на човека ЕСПЧ всяко лице, при решаването на правен спор относно гражданските му права и задължения има право на дело, което е справедливо и публично разгледано от независим съд.

    Така по силата на чл. 7 от Конституцията държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконни действия на нейни органи и длъжностни лица. Правото на хората да търсят правосъдие и обезщетение беше защитено и по множество дела срещу България по правата на човека, в Европейския съд.

    Ключово е решението по делото Димитров и Хамънов срещу България/2011 г/ за защита на тези права. Делото илюстрира проблема с бавното изпълнение на гражданския и наказателния процес в България. Но и липсата на орган, който да Ви защити срещу прекомерно продължителен процес. Следователно, ЕСПЧ налага задължителни наредби за промяна. Въвеждат се вътрешноправни механизми за защита и обезщетяване на лица, засегнати от незаконосъобразност на държавните институции.

    1. Процедура по Закона за съдебната власт /ЗСВ/

           В Глава трета „а“ (ДВ, бр. 50, 2012 г.) от ЗСВ е уредена възможността на гражданите и юридическите лица да търсят отговорност от държавата за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок във вид на обезщетение. На първо място се поставя въпросът какво следва да се разбира под разглеждане и решаване на делата в „разумен срок? В европейското и националното ни законодателство липсва легално определение на понятието „разумен срок“ и това е така, тъй като предвид спецификата на всеки конкретен казус и възможните усложнения при разглеждане на делото е невъзможно срокът за разглеждане на всички дела да бъде един и същ. Разумен срок означава адекватен срок, в рамките на който да бъдат извършени всички необходими действия за постигането на краен резултат. Преценката винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото и най-вече според:

    • видът на конкретния казус и неговата сложност;
    • поведението на жалбоподателя;
    • поведението на съответните власти и т. н.

           Изискването за „разумен срок“ по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, респ. чл. 60а от ЗСВ, касае всички видове производства – граждански, наказателни и административни, и защитава всички страни в съдебното производство срещу прекомерна забава. Когато някой е обвинен в престъпление, той не бива да се оставя твърде дълго в състояние на несигурност за съдбата му. Касае се за нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок винаги когато е налице неоправдано забавяне от страна на органите, които ръководят и от които зависи изходът на конкретното производство.

           Право на обезщетение по реда на ЗСВ имат както гражданите, така и юридическите лица, които са били:

    • страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
    • обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

           Процедурата по реда на ЗСВ е извънсъдебно административно производство и протича между ощетеното лице, Инспектората към Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Процедурата започва чрез подаване на заявление от ощетеното лице  чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Заявлението следва да бъде подадено в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт. По закон не се предвижда това производство да протича чрез призоваване на страните, поради което е изключително важно заявлението да е правноиздържано и максимално изчерпателно, за да може в по-голяма степен да бъде гарантиран ефективен резултат от цялата процедура.

           Проверката по заявленията се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на 4-месечен срок от постъпване на заявлението. След приключване на проверката резултатите от нея се отразяват в констативен протокол, който заедно със заявлението се изпраща на министъра на правосъдието за произнасяне дали е налице нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок. Въз основа на установените в рамките на проверката факти и обстоятелства министърът на правосъдието или оправомощено от него лице отхвърля заявлението като неоснователно, когато:

    • продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
    • забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.

           Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на ЕСПЧ, като размерът му не може да надхвърля сумата от 10 000 лв. Размерът на обезщетението се определя по споразумение между министъра на правосъдието и заявителя. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение. Лицата, получили обезщетение по реда на ЗСВ, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред. Преимуществата на това производство по ЗСВ са, че:

    • не се дължи такса за разглеждане на заявленията;
    • проверката на обстоятелствата и произнасянето на министъра по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.
    1. II. Процедура по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/

    Друга възможност за обезщетяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия, респ. бездействия, на държавни органи и организации, е по реда на ЗОДОВ. За разлика от производството по ЗСВ, това по ЗОДОВ е съдебно исково производство. По реда на този закон подлежат на обезщетяване доста по-голям диапазон вреди.

           Отговорни институции

    • Администрацията;

           Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тези искове се разглеждат по административен ред.

    • Правозащитните органи;

           Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

    1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък „Конвенцията“;
    2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията;
    3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
    4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
    5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
    6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
    7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

           Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

           Исковете за обезщетение от вреди, причинени от правозащитните органи се разглеждат пред гражданските съдилища.

    • Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество;

           Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

    • Органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

           Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Тези искове се разглеждат по гражданскоправен ред, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В закона изрично е посочено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. Т. е. освен по реда на ЗСВ, обезщетения за бавно правосъдие могат да се претендират и по реда на ЗОДОВ, като следва да бъдат направени няколко важни уточнения:

    • не може едновременно и по двата закона да се търси обезщетение;
    • иск по реда на ЗОДОВ за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства може да се предяви само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение;
    • лицата, получили обезщетение по реда на ЗСВ, не могат да претендират обезщетение на същото основание по реда на ЗОДОВ.

           Обхват на обезщетението

           В чл. 4 от ЗОДОВ е регламентирано, че както държавата, така и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от съответното длъжностното лице. В закона са посочени и изключение от това правило:

    • ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
    • когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

    При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения. Ако претенцията за обезщетение от вреди, причинени от държавата и общините, е предявена по реда на този закон, то не може да се търси обезщетение за същите вреди по общия ред.

    Ред за разглеждане на делото

    В зависимост от вида на иска, делата се разглеждат по административен или по граждански ред. За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Делата по ЗОДОВ пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.

    В закона е предвидена и специална възможност по отношение на лица, действията спрямо които са се водили с широк медиен отзвук. Когато досъдебното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това. Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.