ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА ПО СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
СК въвежда основният принцип, че право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.
В чл. 140 от СК е определен реда на лицата, които дължат издръжка. Посочено е, че лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
- деца и съпруг;
- родители;
- бивш съпруг;
- внуци и правнуци;
- братя и сестри;
- дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
В чл. 141 от СК пък е определен реда на лицата, които имат право на издръжка. Посочено е, че задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
- деца и съпруг;
- родители;
- бивш съпруг;
- внуци и правнуци;
- братя и сестри;
- дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Размерът на издръжката е уреден в чл. 142 от СК. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Максимален размер на издръжката няма определен. Зависи от конкретния случай.
Издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от родители е уредена в чл. 143 от СК. Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137 от СК, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Издръжката на пълнолетни учащи се деца от родители е уредена в чл. 144 от СК. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Забрана за прихващане- не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Изгубване на правото на издръжка. Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Това обаче не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст. Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата. Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Изплащането се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Държавата не изплаща присъдена издръжка по чл. 145 от СК. Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
