Име и Фамилия*

    Email*

    Телефон*

    Град*

    Вашето съобщение*

    *Задължителни полета

    Facebook

    Twitter

    Copyright 2019 .
    All Rights Reserved.

      Пон – Пет

    Офиси 9:00 – 18:00 

    Запишете си час.

    Меню

    ПРЕДИМСТВА НА ИЗВЪНСЪДЕБНОТО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

    Адвокатска Кантора Ненчо Рангелов > Всички Статии  > ПРЕДИМСТВА НА ИЗВЪНСЪДЕБНОТО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

    ПРЕДИМСТВА НА ИЗВЪНСЪДЕБНОТО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

    При възникване на спор много често хората смятат, че започването на дело пред съд е най-добрият и ефективен начин за неговото разрешаване.  В много случаи обаче, когато страните по спора са склонни на диалог и взаимни отстъпки, извънсъдебното уреждане на спора е по-подходящият начин за излизане от така създалата се конфликтна ситуация. Извънсъдебното  уреждане на спорове е възможно при договорни, имотни, търговски, трудови, семейни, наследствени и административни спорове, свързани с права на потребители, дори и при определени случаи в наказателно-правната сфера. Ето някои от преимуществата:

    • Спестява разходи

    Всеизвестен факт е, че едно съдебно производство е свързано с множество разходи – за държавни такси, за адвокатски възнаграждения, разходи по събиране на доказателства и други. При един на пръв поглед лесен за разрешаване спор може да настъпят редица усложнения в рамките на съдебния процес и по този начин да се стигне до разглеждане на делото пред няколко инстанции, което налага допълнителни разноски и от друга страна значително забавя окончателното решение по спора. Ако страната не успее да докаже в съда претенцията си, е заплашена от неблагоприятно за нея решение и може да бъде осъдена да заплати разноските по делото и на другата страна. При едно извънсъдебно уреждане на спора също се налага извършването на определени разходи, но те не са фиксираната сума, а зависят от естеството на спора и начина, по който страните ще предпочетат да уредят отношенията си.

    • Спестява време

    Едно съдебно дело се разглежда по определен процесуален ред, в рамките на който всички процесуалните действия се извършват в конкретни срокове. Голяма част от тези срокове са законово определени и не зависят от преценката на съда или на страните. Съдебният процес може да приключи с влязло в законна сила решение още на първа инстанция, но би могло да се проточи изключително много във времето, като крайният резултат може да е изцяло положителен за едната страна, съответно негативен за другата, или частично да са уважени исканията и на двете страни, но по начин, който е неудовлетворяващ за всяка от тях. Времетраенето на процедурата по извънсъдебно разрешаване на спора зависи предимно от поведението на страните и по-конкретно от способността им да се спогодят по възможно най-удачния и за двете страни начин.

    • Свобода на изразяване и действия

    Друго важно преимущество на извънсъдебното уреждане на спорове е възможността за преговори и дискусии без конкретни времеви ограничения. В хода на едно съдебно производство, ако дадено процесуално действие не бъде извършено в определения от закона или от съда срок, страната губи възможността да го извърши в по-късен етап, освен ако не се докаже, че не е било извършено по обективни причини, за които страната не носи вина. Важно условие за постигане на задоволителен краен резултат е комуникацията между страните по спора – колкото по-лесно се осъществява общуването между тях, колкото по-добронамерен е тонът, толкова по-големи са гаранциите за постигане на положителен изход и за двете страни от така създалия се конфликт. Именно те чрез своето собствено поведение могат да предопределят какъв ще е резултатът от преговорите, докато в един съдебен процес преценката винаги е на съда, който се ръководи от събраните по делото доказателства. Съдът като един своеобразен арбитър не може да реши дали твърденията на страните отговарят на фактическата действителност освен ако не му бъдат представени достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърдените от страните факти и обстоятелства по делото. Често срещани в практиката са хипотези, при които страната, на която принадлежи правото, не разполага с необходимите доказателства, или тези, с които разполага не са достатъчни, за да обоснове тезата си по безспорен начин пред съда, т. е. защитата на правото е невъзможна поради липса на доказателства за неговото съществуване. При извънсъдебното уреждане на спора страните, бидейки участници в житейската ситуация, при която се е породил спорът, не са длъжни да доказват една на друга правотата си чрез представяне на нарочни доказателства.

    • Ролята на адвоката

           За да може страните да изяснят и конкретизират собствените си позиции по спора, е необходимо те да са подробно запознати с всички възможни юридически последици, които биха могли да произтекат от всяко действие, което решат да предприемат. Всеки спор бива малко или много преживяван и от емоционална гледна точка. Под въздействието на емоциите човек невинаги успява да изрази по най-добрия начин това, което желае, както и да прецени дали определена негова претенция или отказ от право биха могли да се осъществят на практика. За да бъдат защитени в максимална степен интересите на страните, е необходимо спорът да бъде проучен от юридическа гледна точка с цел да се избегнат възможни неблагоприятни последици. Именно тук е ролята на адвоката в процеса на извънсъдебно уреждане на спора. Той може да съдейства както на едната страна, така и на двете страни при тяхно съгласие. Като човек с практически опит в юридическата област, той би могъл да предложи и други възможни варианти за разрешаване на проблемната ситуация. Освен това той се явява своеобразен  посредник между страните и способства за улесняване на комуникацията помежду им и за изглаждане на разногласията между тях с цел да се намери най-справедливото и за двете страни разрешаване на спора. Постигнатият между страните компромис следва да бъде материализиран в определена юридическа форма  – споразумение, спогодба, анекс към договор, които е необходимо да бъдат изготвени от адвокат с практически опит.

           Много често по пътя на компромиса и взаимните отстъпки страните постигат доста по-съществени резултати, отколкото чрез дългогодишни съдебни битки, в които се губят както финанси, така и емоционални ресурси. Въпрос на избор на страните е по какъв начин ще предпочетат да уредят взаимоотношенията си по повод възникнал спор, но нашия съвет е извънсъдебното уреждане на спора и в краен случай- съдебното.

    the-seal-cherven-proba-222-