ВЕЩНО ПРАВО
Гражданско Право
Облигационното право е част от гражданското право. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездна размяна на стоки, продукти, труд и услуги. Регулира имуществените отношения и някои неимуществени отношения на гражданите и юридическите лица, техните права, задължения, проблеми и отговорности, възникващи във връзка със стокооборота, които общо се определят като облигациони отношения. Основният закон, който урежда облигационните отношения е Закон за задълженията и договорите. Облигационното отношение се определя като правоотношение между две лица или две страни, по силата на което едната страна, наречена кредитор, има право да иска от другата страна, наречена длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие, или определен резултат. От тук се вижда, че това отношение съдържа едно субективно право за кредитора – право на вземане. А за длъжника съществува едно задължение – дълг, което следва да изпълни според уговореното в писмен или устен договор. Облигационните отношения са договорни /произлизат от сключени договори/, деликтни /произлизат от деликт, вреда, щета, противоправно действие или бездействие/, не договорни, произлизат от неоснователно обогатяване, от водене на чужда работа без пълномощно и др. Облигационните отношения обхващат нормите за източниците на облигационни отношеиния, правилата за изпълнението и неизпълнението, прехвърлянето и погасяването на облигационните задължения, правилата при множество кредитори или длъжници, както и правилата за обезпеченията, прехвърляне на вземания и задължения; погасяване на облигацията; особени облигационни отношения (солидарни, неделими, алтернативни); обезпечения – поръчителство, залог и ипотека.
Дълг и отговорност: Ако длъжникът не удовлетвори искането, кредиторът трябва да бъде защитен. Законът трябва да обезпечи правото на вземане на кредитора срещу длъжника. Кредиторът може чрез съдебно-изпълнителните органи да посегне върху имуществото на длъжника, за да получи дължимия резултат – да събере вземането си.
Понятието отговорност се разглежда от няколко страни: 1) наследникът отговаря за задълженията, с които е обременено наследството; 2) длъжникът отговаря за последиците на виновното си поведение – плаща вредите,защото той не е изпълнил задължението си; 3) длъжникът отговаря за дълга си – за изпълнението му, а не само за вредите от неизпълнението. Имат се предвид различните принудителни мерки, които могат да се предприемат като санкция, че длъжникът не осъществява дължимия резултат доброволно. Може да се посегне върху имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Тази възможност на кредитора да търси удовлетворение чрез имуществото на длъжника съставлява неговото право на изискване. Отговорността се очертава като санкционно отражение на неизпълнението. Принципът е, че няма няма дълг без отговорност, нито отговорност без дълг. Важни принципи са: свобода на договорянето – да се реши в рамките на императивните правила и добрите нрави дали да се сключи договор, кога, къде, с кого, с какво съдържание, в каква форма и по каква процедура. Договорът има силата на закон и трябва да бъде изпълнен. Принципът да не се вреди другиму: всеки гражданин има задължението да не вреди другиму. Този, който е увредил другиго с умишлено или небрежно действие или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда. Този, чиято вещ е причинила другиму вреда, трябва да я поправи. Неоснователно обогатяване – не се допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице. Затова, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне; който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно.
